„ДЪЖД” („ДОЖДЬ”)
Никола Фурнаджиев (1903-1968 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Павел Антокольский
Никола Фурнаджиев
ДЪЖД
На Александър Жендов
Моя едра жена, моя топла и родна земя,
прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени,
тича тъмен дъждът и разгонил космата снага,
ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали угари.
Греят люспи във кръв и дълбоки зелени очи,
и кафявия лъч от плътта на дъжда и на дявола.
Ах, разкрий свойта гръд и гори в вечността, и кънти,
моя родна земя, моя пръст, моя радост запалена.
Колко черна любов, колко черна зелена вода
и потоци от мрак преминават и тътнат във глината!
Като бесен възторг, като бунт стене днеска дъжда,
и целува, и пей, и ридае, и свети пустинята.
Моя едра жена, моя родна и черна земя,
приеми го и пей във прегръдките топли и пламнали –
като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда
и ликува пръстта, и танцуват дървета и камъни.
Никола Фурнаджиев
ДОЖДЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Павел Антокольский)
Александру Жендову
Ты, родная земля, моя плоть, моя мать и жена!
Звонкой глиной прельщен, зноем этих пустынь околдован,
темный дождь налетел, заголил твое лоно косматое,
и всю ночь переспит он с тобою на выжженных пашнях.
Чешуя его блещет, зеленые очи сверкают,
залучился, запенился в брызгах коричневый дьявол.
Так раскрой свою грудь, отзовись протяженными гулами,
моя радость – земля, моя плоть, и душа, и жена!
Что за страсть полыхает, какая зеленая влага
размывает и мнет твою черную глину во мгле, –
о, каким мятежом дождевая душа переполнена, –
он поет, и целует, и пляшет, и плачет, и блещет!
О родная земля, моя плоть, и душа, и жена,
обними его жарко, забейся под тяжестью ливня.
Как самец-жеребец, распалился он, вздыбился бешено,
А земля веселится, и пляшут деревья и камни.